Белорешки
EN Почерпи ме с кафе

Енергия · Мрежи · Технологични преходи

Енергийният преход – с данни, а не с митове.

Статии, телевизионни участия и подкасти на Симеон Белорешки – с кратко резюме на всяка статия на български и английски.

Архив · 27

10 април 2026 г.
Capital

Шистовият газ, България и костенурката, която изпреварва накрая заека

Със сравнение между десанта на Ботев и днешните стремежи към независимост авторът казва, че шистовият газ се връща като „зомби“ пред всеки избор. Мораториумът бил наложен заради интересите на Газпром, но днес шистовият газ не е решение – Полша не успя да добива, рисковете са екологични и сеизмични, технологията е вносна и скъпа. Той вижда в посещението на Помпео „активно мероприятие“ и предлага алтернативи – въглищен метан, участие в чужди добивни проекти, интегриране в западния блок.

шистов газ · Газпром · Помпео · мораториум · Полша · независимост
22 февруари 2026 г.
Capital

Германия и нейният успешен енергиен преход

Към митовете от 2020 г. се добавят нови: че Германия сбърка със затварянето на атомните блокове, деиндустриализира се и преходът е провал. Авторът обяснява спирането на АЕЦ като съчетание на Фукушима, нуждата от място в мрежата за ВЕИ, обещания руски газ и скъпата субсидирана атомна енергия (112–169 млрд. евро субсидии по документ на Бундестага), а проблемите на химията – с войната и края на евтиния газ, не с ВЕИ. Изводът: Европа трябва да електрифицира и да спре войната в Украйна.

Германия · атомна енергия · Меркел · руски газ · химическа индустрия · дезинформация
7 юни 2025 г.
Capital

Нужна ли е инерция в енергийната мрежа

„Инерцията“ е наследство от синхронните машини: за баланса на мрежата е нужна бърза реакция, която батериите – особено grid-forming – осигуряват за милисекунди, показано с данни от Hornsdale. През следващите 10–20 години класическата инерция остава критична, но в дългосрочен план не е строго необходима.

инерция · батерии · честота · grid-forming · Hornsdale
1 май 2025 г.
Capital

Токът спря, но какво научихме от аварията (Испания)

Дни след блекаута на Иберийския полуостров авторът твърди, че при масови аварии отговорността винаги е в управлението на мрежата, а не във ВЕИ. Разглежда и отхвърля популярните обяснения – много слънчева генерация, липса на инерция, интерконектори – и допуска хипотеза за осцилации и настройките на стабилизиращите системи.

Испания · блекаут · инерция · ВЕИ · ЕСО · дезинформация
16 март 2025 г.
Capital

Нов световен ред ли? Не, нов световен хаос

Технологичните скокове – ВЕИ и шистовата революция – пренасочват парични потоци и размествайки силите: Китай води в соларната, вятърната и батерийната индустрия, САЩ са нетен износител на нефт и газ, но дългосрочно застрашени от спада на търсенето на газ в Китай и Европа. Авторът вижда в срещата в Рияд (февруари 2025) нов „енергиен картел“, в централизирането на управлението в САЩ (DOGE, Проект 2025) и в данните/ИИ шанс за планова икономика, и твърди, че без международни споразумения преходът ще води до конфликти.

геополитика · Китай · САЩ · шистов газ · ВЕИ · международни споразумения
20 октомври 2024 г.
Capital

Да живеят електромобилите, не водородните

Продължение след реакциите на предишната статия: авторът отговаря на най-честите заблуди (пробег, време за зареждане, цени на зарядните, мрежа, зима, втора ръка, субсидии), показва колко е изместено търсенето на петрол (2,5–3 млн. барела дневно) и обяснява „рева“ срещу електромобилите с пазар на петрол от 2,1 трилиона долара годишно. Дългосрочно EV ще доминират заради Китай, а водородните автомобили нямат бъдеще.

електромобили · водород · петрол · Китай · Tesla · зарядна инфраструктура
11 април 2024 г.
Capital

Електрическият автомобил – да бъде или да не бъде

Започвайки с подигравка към прогнози за ДВГ, газ и електромобили, авторът разказва личния си опит – смяна на 13-годишна Corolla с електромобил с 60 kWh батерия, разход 12.6–18 kWh/100 км и рекуперация – и страничните ефекти (повече каране, измамно усещане за скорост, чакане на зарядни). Фактите – Tesla, BYD, изместени 1.5–2 млн. барела петрол дневно, застрашени рафинерии – и ролята на Китай и Тексас, според него, правят прехода необратим.

електромобили · рекуперация · зареждане · петрол · рафинерии · Китай
26 февруари 2024 г.
Capital

Докога ще чакаме за електрическите мрежи

След зимния блекаут, оставил над половин милион домакинства без ток, авторът припомня, че България първа защити 197 млн. евро от Модернизационния фонд за три проекта на ЕРП-тата и един на ЕСО, но половин година по-късно парите не са разпределени, договори няма, а заявките за ВЕИ са над 40 GW. Предупреждава, че сроковете (2 години) и НПВУ са в риск, изисква изпреварващи инвестиции и отчетност, и поставя въпроса дали причината е липса на лидерство, а не саботаж.

електроразпределение · Модернизационен фонд · НПВУ · ЕРП · зарядна инфраструктура
10 декември 2023 г.
Capital

„Физиката на електрическите мрежи“ vs. „Синдикатите и мрежите за лов на шарани“

След споразумението със стачкуващите миньори депутатът Владислав Панев пита министъра за точка, забраняваща резервни мощности със силова електроника – т.е. батерии. Авторът разделя отговора на министъра на правилна, „хлъзгава“ и невярна част, обяснява с аналогията на въжеиграча, че инерцията от въртящи се маси е малка (≈110 kWh на 100 MW турбина) и може да се замени с бързо регулиране, и заключава, че клаузата е лобистка и цели удължаване на работата на въглищните централи.

инерция · батерии · синдикати · миньори · ЕСО · регулиране на честотата
29 октомври 2023 г.
Capital

Пропуснати залези … и жици

Българската мрежа е изградена за товари от 9–12 GW, а пиковете днес са около 7 GW, така че има място за много повече ВЕИ без огромни инвестиции. Пречката е финансовият модел на ЕРП-тата (мрежовата такса е 110% от цената на тока) и неработещият ПАВЕЦ „Чаира“; авторът предлага такса за достъп, почасови тарифи, умни електромери и нов ПАВЕЦ при Батак–Доспат, с което България би могла да стане лидер до 2030.

България · мрежа · ЕРП · ПАВЕЦ Чаира · ВЕИ · тарифи
7 октомври 2023 г.
Capital

Температурата на болната Земя

Без научни данни, само с логични разсъждения, авторът обяснява как земеделието, торовете и горивата променят въглеродния баланс и смята климатичната криза за симптом на по-широка криза на цивилизацията. Ключът е да не губим две трети от енергията като топлина, а не да чакаме нови технологии; нужен е и нов финансов модел, който не възнаграждава само растежа – видимо в избора на шефа на ADNOC за президент на COP28.

климат · CO₂ · COP28 · енергийна ефективност · финансов модел
1 април 2023 г.
Capital

Китай: Дайте въглища!

Когато Китай разрешава над 100 GW нови въглищни блокове, авторът обяснява, че това не е нито „въглищна революция“, нито „край на зелените политики“: инсталираните над 1 TW въглища не могат да се заменят бързо, а новите ултрасуперкритични блокове с КПД 45–50% и ниски минимални товари стават балансиращи мощности. Страхът от прекъсване на доставките на газ и LNG обяснява и ударните инвестиции във ВЕИ. Уроци за България: технологията не е за нас, а най-важното е да се ускорят соларната и вятърната енергия.

Китай · въглища · ултрасуперкритични блокове · газ · LNG · емисии
8 октомври 2022 г.
Capital

Германия всъщност се справя много добре с енергийната криза

Като „тест на устойчивостта“ след нападението над Украйна авторът извлича уроци: местният добив не гарантира ниски цени (Великобритания, България), а големият дял атомна енергия е риск (Франция внася 7–8 GW). Германия се справя по-добре благодарение на диверсификация, над 40% ВЕИ с нулева горивна компонента, резервни мощности и свръхкапацитет (222 GW срещу пик 75–80 GW), като остава нетен износител.

Германия · енергийна криза · Франция · ВЕИ · цени · газ
16 юли 2022 г.
Capital

Излишните атомни блокове и щастливият момент за Маришкия басейн

Две години след статията за упадъка на атомната енергетика авторът се връща към спора за затворените малки блокове в Козлодуй. С недатиран доклад за ремонтите на блокове 5 и 6 (ремонт 35 вместо 144 дни, капацитетен фактор 93%), историята на оборудването на АЕЦ „Белене“ и проектите на Световната банка и Мицуи в „Марица-изток 2“ той аргументира, че затварянето не е довело до срив на системата, до по-високи цени или до свиване на икономиката. Завършва с въпроси за остатъчния ресурс, отработеното гориво и кой защитава обществения интерес.

АЕЦ Козлодуй · Белене · Марица-изток · ремонти · малки блокове
22 септември 2021 г.
Capital

Калифорния – една година след режима на тока

Година след блекаутите авторът проверява дали мерките работят: през юнската жега 2021 максимумът е 41 GW вместо очакваните 47, батериите разреждат ~773 MW срещу 310 MW през 2020, а управлението на потреблението (OhmConnect) се разширява. Остават рискове – суша, затваряне на Diablo Canyon, пожари на батерии (Moss Landing) – но Калифорния ще ускори ВЕИ и батериите, както и Тексас.

Калифорния · батерии · управление на потреблението · суша · Diablo Canyon
1 август 2021 г.
Capital

Само политиците ли са виновни за безизходицата в енергетиката

В навечерието на изборите авторът сменя въпроса „кой е виновен“ с „какво ние, специалистите и обществото, не сме направили“: ТЕЦ „Марица-изток 2“ губи отдавна без планове, мениджмънтът е парализиран, липсват безпристрастни анализи (газ или мрежи, водород и вода, батерии, енергийни кооперативи). Изводът му е, че очакваме от политиците повече, отколкото сме готови да поискаме от себе си.

политика · Марица-изток · въглища · управление · водород · кооперативи
3 април 2021 г.
Capital

Водородна революция или нов биткойн

Описва австралийско-японския проект за водородна верига – добив на водород от въглища в долината Латроб (Виктория), улавяне и съхранение на CO₂ във Вайоминг и превоз с кораб до Кобе (консорциум на Kawasaki, J-Power, Shell Japan, AGL): пилот през 2021, търговска фаза около 2030. Авторът го показва като пример за надпреварата и залозите в „златната треска“ по водорода.

водород · Kawasaki · Австралия · Япония · CCS
13 февруари 2021 г.
Capital

Батерии в голямата енергетика: какво не разбираме

Започвайки с историята на 100-дневния облог на Мъск и батерията Hornsdale в Австралия (2017), авторът разбива мита, че батериите само „купуват евтино и продават скъпо“, и показва с данни от 2018–2019 г., че реагират за милисекунди, заместват инерцията и намаляват разходите за регулиране на честотата с около 116 млн. австралийски долара. Заключава, че България няма нито политическата воля, нито рисковия капитал на Австралия, но може да навакса.

батерии · Hornsdale · честота · инерция · ПАВЕЦ · Австралия
28 ноември 2020 г.
Capital

Седем мита за енергията от Слънцето

Започвайки с култа към Амон Ра, авторът обяснява, че Слънцето е първоизточникът на почти всички горива, и разбива седем мита: ниско КПД, висока цена, нестабилна мрежа, нужда от огромни площи, забавяне на цивилизацията, зависимост от субсидии и нужда от газ за балансиране. Опира се на търгове в Португалия (€11.14/MWh), германската надеждност на мрежата и пример с площта на ТЕЦ „Марица-изток 2“.

слънчева енергия · фотоволтаици · митове · цена · мрежа
15 ноември 2020 г.
Capital

Ефектът на Зелената сделка може да е дори по-голям от този на компютрите

С анекдот за компютрите от края на 80-те авторът изброява тенденциите, които ще определят промяната: срив на въглищата и превръщането им в балансиращи мощности, батерии вместо пикови газови централи, оттегляне на капитал от петрола, водород, ефектът от Байдън. За България изброява какво не е направено (алтернативни доставки на газ, Чирен, покривни соларни, геотермия, офшорен вятър, електромобили) и какво расте въпреки държавата.

зелена сделка · въглища · батерии · водород · България · Марица-изток
1 ноември 2020 г.
Capital

Режимът на тока в Калифорния ускорява ВЕИ и батериите

След август 2020 авторът разглежда блекаутите в Калифорния през предварителния доклад на CAISO/CPUC/CEC: не ВЕИ са причината, а планирането при екстремна жега, липсата на вечерен капацитет и пазарните практики; две газови централи отпадат в най-критичния момент. Изводът е, че процесите са управляеми и ще се ускорят батериите, а концепцията за „базови мощности“ дори не се споменава в доклада.

Калифорния · блекаут · батерии · ВЕИ · базова мощност
25 октомври 2020 г.
Capital

Планетата няма нужда от спасение – човешкият род има

Зелената сделка не е бюрократична прищявка, а процес от 40 години – от Energiewende през 1980 до Тачър, Ал Гор и Грета. Според автора грешката на климатичната комуникация е страхът, затова трябва да се показват личните ползи (евтин ток от покрива, термопомпи, независимост). Примерите на Германия, Дания, Великобритания и Португалия показват, че преходът работи, но срещу него стоят фосилната индустрия, БВП и акцизите.

зелена сделка · климат · комуникация · Германия · Дания · субсидии
24 май 2020 г.
Capital

Бъдещата енергийна реалност (Как цивилизацията ще се развива с по-евтина енергия)

Продължение на серията: цената на тока не е сумата от сметката, а общите разходи на обществото (изследване на Тексаския университет с 9 области и 15 аспекта). Авторът предлага енергията да е скъпа там, където има алтернатива (домакинства), и стимулирана там, където няма (бизнес), и предупреждава, че децентрализираната система застрашава бизнес моделите на големите дружества. С аналогията „Airbus A380“ и с доводи за европейската независимост обосновава оптимизма си.

цена на тока · децентрализация · зелена сделка · Европа · бизнес модели
10 май 2020 г.
Capital

Как цивилизацията се развива с по-малко енергия (Електрификация … без съветска власт, I част)

Авторът доказва като теорема тезата, че развитите общества могат да растат при по-малко енергия и че преходът към ВЕИ-електричество е по-евтин: данни на LLNL за САЩ (67% от първичната енергия се губи), термопомпите по проучването на Pecan Street за Тексас и докладът на Станфорд за 143 държави. Следва втора част за Зелената сделка.

енергийна ефективност · електрификация · термопомпи · Станфорд · ВЕИ
29 април 2020 г.
Capital

Грета, коронавирус и други „революции“

Авторът използва феномена „Грета“ и пандемията, за да покаже, че науката е предупреждавала навреме за климата и вирусите, но политиците и обществата са реагирали със забавяне и под натиска на дезинформацията. Опровергава мита, че прогресът изисква все повече енергия, и твърди, че ни трябват „повече Грети“, за да слушаме учените, а не популистите.

климат · коронавирус · популизъм · дезинформация · Грета Тунберг
12 април 2020 г.
Capital

Атомната енергия беше бъдещето. Бъдеще, което още чакаме

С лична история от строежа на 5-и и 6-и блок в Козлодуй авторът сравнява обещанията на атомната енергетика – неизчерпаемост, надеждна базова мощност, евтин ток – с реалността: упадък след Три Майл Айлънд и Чернобил, зависимост от държавна подкрепа и военни връзки (Hinkley Point C, £92.50/MWh) и неясното бъдеще на малките модулни реактори. Според него ползите за България са съмнителни, а „реакторът на бъдещето“ е Слънцето.

АЕЦ · Козлодуй · Белене · SMR · Hinkley Point · ядрена енергия
11 март 2020 г.
Capital

Седем мита за енергийния преход на Германия

Десет години след старта на Energiewende авторът проверява седем популярни мита – от „ВЕИ вдигат цената на тока“ до „вятърните турбини избиват птиците“ – срещу данни на OECD, Energy-Charts, МВФ и Станфорд. Изводът: германските домакинства харчат по-малък дял от доходите си за ток, мрежата е надеждна, Германия е нетен износител, а икономиката расте.

Германия · Energiewende · ВЕИ · цени · субсидии

Харесва ли ви това, което четете?

Блогът е без реклами и без проследяване. Ако текстовете са ви били полезни, можете да ме почерпите с кафе.

Плащането е през външна услуга – този сайт не пази данни за картата ви.
Почерпи ме с кафе